"На кого принадлежи волята на един болен? На болния или на болестта? Когато човек е болен нещата ще правят наполовина по своя и наполовина по чужда воля. Това, което невинаги се знае, е на кого принадлежи онази част от волята, която не е наша."
"Никой не мисли за нищо друго освен за мъже или за жени, целият ден е само някаква процедура, за да спреш в един момент и да се отдадеш на мисли за тях, целта на прекъсването на работата или на ученето не е друга, а именно да си помислиш за тях, дори когато сме с тях, мислим за тях, поне аз. Не те са поставени в скоби, а занятията и изследователската работа, четенето и писането, конференциите и церемониите, вечерите и събранията, финансите и политиканстването, всичко, което тук считаме за дейност. Произвеждаща нещо дейност, която носи пари и сигурност, и уважение, и прави живота ни възможен, която е причина един град или истрана да върви напред и има организация. Която ни позволява после да се посветим на мисълта за тях с цялата възможна интензивност. Дори и тази страна е така, противно на претенциите ни и на славата ни, противно на това, в което самите нас ни е приятно да вярваме. Това е в скоби, а не другото. Всичко, което се прави, всичко, за което се мисли, всички останало, за което се мисли и произвежда, е средство да мислим за тях- Дори войните се водят, за да можем отново да мислим, да подновим тази мисъл, насочена към нашите мъже и към нашите жени, към тези, които вече са били наши или биха могли да бъдат, и други, които никога няма да познаваме, към тези, които са млади, и други, които ще бъдат, към тези, които са били вече в леглото ни, и други, които никога няма да легнат в него."
Хавиер Мариас, "Всички души", изд. "Прозорец, превод Стефка Кожухарова
Тя, любовницата, е рисувана със спокойна и щадяща ръка. Върху картината е спестена плътта, има само резка, загатваща щедро бюстие, има стъпало и глезен, с прикрита от чорап кожа, има поглед, който вместо да предизвиква сексуално желание, да отключва неконтрилируема еротична фантазия, връща към спомен от детството. Да, това е любовна история. Да, има и измама. И ревност. И страст. Но езикът на любовта е деликатен. Реалистичен, смущаващ с директността си е езикът на изневярата. И заради нея за секса, вън от тази любов, се говори натуралистично, максимално близко до реалността, без илюзии и без капка нежност.
"Всички души" на Мариас е книга не само за любовта. Декорът е градчето Оксфорд, където на пролет плъзват просяци, слънцето изчезва, сякаш е командвано от копче, преподавателите интригантстват един за друг, живеят с чуждите, а не със своите истории. Натрапчиво е чувството, че книгата е биографична. Самият Мариас е преводач от английски, учил е в Оксфорд, познава фалшивата изтънченост на английските сноби, а явно издълбоко и саможивия академичен свят. Историята е нестройна, разпокъсана, предадена чрез различни истории, които могат да живеят и самостоятелно. Като есеистични разкази, в които темите са боклука на самотниците, който се превръща в тяхна визитна картичка, животът на библиофилите, които се обединяват в тайни съдружия в издирване на ценни стари книги, разказ да ориенталските дискотеки, в които групата на гейовете гледа на дебеланите от съседното сепаре с презрение, а те на тях с подигравка...
За Мариас Маргарет Драбъл пише "Атмосферата на тези романи е наелектризирана с високо сексуално напрежение, което граничи с порнографията. Пасаж след пасаж разказвачът потъва в патологична взряност в женския бюст, женските прасци и женските колене. Части от телата на мъртвите неведнъж са извиквани във въображението; често погледът е приковаван в тях, на фокус, макар и сегментиран, като поглед през летвите на дървени капаци. Не чета достатъчно съвременни романи за сексуално насилие на английски език, за да зная дали подобни мотиви биха могли да се открият в тях, но бих се изненадала, ако открия, че те имат същия тъмен, горещ, еротичен резонанс. Струва ми се, че тези пасажи имат свой, неповторим аромат и не са само порнография. Като жена ги намирам по-скоро объркващи, отколкото оскърбителни. Изглежда те се протягат назад към по-тъмното минало, където мъжете и жените са били по-силно диференцирани, отколкото в настоящето си позволяват да бъдат и отколкото си мислят, че трябва да бъдат. Те ни поразяват със своята политическа некоректност, но маниерът в тях не е просто мачистки. Тези откъси предизвикват тревога, но като цяло не са обидни. Нещо по-сложно от един отживял сексизъм присъства в прозата му, но аз не мога да определя точно какво е то.", но за мен сексуалните сцени при Мариас са по-"леки", light вариант на горещите порно истории на кубинеца Гутиерес и light мачизъм в сравнение с Кундера или Филип Рот.
Книга, която еднакво добре борави с това, което литературните наблюдатели биха нарекли "висока литература" и хватките на пикатното, директното, без поза-писането, без "було", както би се изразил Матиас, за секса.
Прекрасна книга, която те предизвиква да я четеш бавно.
