четвъртък, 31 юли 2008 г.

Очакване

събота, 17 май 2008 г.

..от досег с ада

Мой приятел, свещеник:
"...Трябва да инвестираме в духовното, в това, което ще ни ползва и след 100 години, а не в бетон и желязо. И да се събираме в енорийския храм, да се укрепваме взаимно чрез вярата в Бога, която ни свързва в една Църква, в едно тяло, а не да се разпиляваме по параклиси и чукари. Нас, свещениците ни занимават с какво ли не, а нашата роля, според мене, е да предпазваме душите на нашите пасоми от досег с ада... Европа, в тоя си романо-англосаксонски вид, в който се представя, прави последен опит да запази своя универсален характер. Защото оттук насетне тя започва да се разпада. Но за да има универсален характер, трябва да има дух в нея, какъвто без Христос няма. Европа е била християнска, защото е вярвала в Христос. А нашият Господ е личност, не някакво понятие или идея. Той е жива, реална личност, като мен и като теб, с тази разлика, че Той е Богочовек, а ние само човеци. Европа си има някакви замисли и кроежи, които реализира без Бога, а всяко нещо, което се прави без Бога, ще се разруши. Светото Писание е запазило много хубавите думи на Гамалиил – учителят на св. Апостол Павел. Когато убиват св. архидякон Стефан, чиято памет почитаме на третия ден на Рождество, и искат да унищожат християните физически, Гамалиил става и казва: "Ако това, което проповядват тези хора, идва от Бога, вие ще излезете богоборци, но ако е от човеци, то само ще се разруши". Така, че в тоя си вид Европа е един все още икономически съюз, но с паганистични и старогръцки мечтания. И като такава няма нито ресурс нито ясна послeдователност да извърши обединението, което прокламира. Ако правят това по примера на Рим, трябва да си припомним, че Рим беше един преди Христа, друг през І век и съвсем различен през ІV век. А оттогава са минали 1 500 години. Европа няма културно-духовния ресурс да извърши едно такова обединение. Затова и културата, която заимстваме от там и която на тая основа сами си правим, е бездуховна. Европа унищожи нашето духовно възраждане, което сами с Божията помощ направихме през ХVІІ – ХVІІІ век."
отец Владко Тасков

петък, 9 май 2008 г.

Последните 6

На Земята са останали 6 души. На тази Земя няма религия, има само закон. Той е - който убие, бива убит. Един от 6-имата е убиец. Трябва ли да си понесе наказанието?

петък, 2 май 2008 г.

Две

На шведски

Седя си гол чета и отмалял съм
втвърдява ме нощта подобна восък
но изведнъж ме хваща срам
защото книгата е като прозорец широко отворена
и отгоре на всичко момиче я е написало
за късмет си мисля гащи
търсейки преди да си легна
на шведски е написана
а пък на шведски и дума не разбирам
така онази която от книгата ме гледа
ще има шанс да не разбере унгарската ми голота

Янош Лацкфи



Берлин - Kudamm*

Тогава още нямах телефонен секретар, та не можехда се обадя на себе си. Смешно е,
а май и болестно - това чувство за сигурност, че когато и да било
мога да чуя собствения си глас. Има един глас, който е -макар машинен - мой. А като се замисля, нямам и друго сигурно притежание: само този далечен глас,
идващ от някакъв уред. И още това, че когато и да било,
откъдето и да било мога да го чуя. Има една стая, където
живея, и в нея едно черничко апаратче, което
говори в празната стая. Щрака, пренавива си лентатату напред, ту назад. Изключва се и се включва.
Обживява стаята. Но тогава все още нямах такъв
секретар, и нямаше никой, на когото бих могъл да се обаждам.
Който би ми отговарял; и не би трябвало да се срамувам, задето ми е необходим
този глас. Само за това - някой да ми говори.
Срам ме беше от пресекливия ми, плачлив глас,от лицето ми като маска, с непредсказуема мимика.
За пръв път зърнах го май във витрините на Курфюрстендам
отразено. Какво ли бих могъл да му кажа. Откакто имам секретар, аз понякога се обаждам, изчаквам
търпеливо края на поздрава и след дългия писклив сигнал оставям съобщение:
Скапаняк, ще те надживея.

Силард Борбей

понеделник, 28 април 2008 г.

Златолист е мъртъв









Селото, в което са създадени стенописи като тези е мъртво. Златолист се намира на около 15 км. от Мелник, почти до гръцката граница. Все още се посещава от туристи заради църквата "Св. Георги" и преподобна Стойна, която е живяла в нея. Преподобна Стойна принадлежи към сектата на добросамаряните, твърди църквата и не иска да я канонизира. За хората от околността тя е Светица. Споменът за нея се пази повече от 50 г. след нейната смърт. Част от уникалните стенописи - Моми се черват, а дяволът им сере в паниците, жена гола до кръста, дявол с арбалет, възседнал кон...


събота, 19 април 2008 г.


четвъртък, 17 април 2008 г.


вторник, 1 април 2008 г.

Тялото преди и след падението

"Преди падението тялото на човека е било безсмъртно, чуждо на недъзите, чуждо на сегашната си дебелост и тежест, на греховните и плътски усещания, които днес са естествени за него. Чувствата му са били несравнимо по-тънки, действието им е било несравнимо по-обширно, напълно свободно. Облечен в такова тяло, с такива сетива, човек е бил способен сетивно да вижда духовете, ... притежавал е способност да общува с тях, способност към такова виждане на Бога и общение с Него, сродни с тези на светите духове...
След падението на първите хора, като произнесъл присъдата над тях, още преди изгонването им от рая "направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Бит. 3:21). Кожените дрехи, според обяснението на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се е променила: изгубила е своята тънкост и духовност, придобила е сегашната си огрубялост. Макар първопричина за промяната да е било падението, но промяната се е извършила под влиянието на Всемогъщия Творец, по Неговата неизречена милост към нас, за наше най-голямо благо... Чрез допускането тялото ни да огрубее, ние сме станали неспособни сетивно да виждаме духовете, в чиято област сме изпаднали. Ще поясним това. Ние сме придобили като че ли естествено влечение към злото. Това влечение е естествено за падналото естество: то е подобно на влечението на демоните към зло; "помислите на човешкото сърце са зло още от младините му" (Бит. 8:21).

Св. Игнатий Брянчанинов

понеделник, 31 март 2008 г.

Всеки нищожен квант от време

"Във всеки момент, във всеки нищожен квант от време (това е една секунда, разделена на число, записано с единица и 43 нули), всеки от нас избира една от безбройно многото възможни вселени. И заживява в нея. Останалите вселени също ги има някъде и в тях остават други наши копия, но вече не сме ние. А ние, ние продължаваме - във всеки миг, във всеки квант от време, избираме съдбата си и заживяваме с нея. Или, казано другояче, светът е точно такъв, какъвто го правим с действията и бездействията си. Винаги така е било, така и ще бъде.
Потопени в единствения свят, който познаваме
ние просто не забелязваме как той се променя с всяко, дори минимално наше усилие. Ако минем по тази улица, а не по другата, ще срещнем партньора на живота си и с него ще родим децата си. Или пък няма да го срещнем и други деца ще се родят. Ако тръгнем на път секунда по-рано, ще избегнем тежка катастрофа. Или, обратното, ще попаднем в месомелачка от разкъсващи тялото ни ламарини. Всичко това е толкова просто и толкова лесно се забравя - светът зависи от нашите решения и действия, от големите, но и от най-дребните. И не само своята съдба решаваме всеки миг, но и съдбата на вселената. А какво става в паралелната вселена, която би възникнала от невзетите решения и ненаправените неща, не ни е съдено да знаем."

четвъртък, 20 март 2008 г.

Какво ще правите в Новогодишната нощ на 2101 г?

Каня гости за посрещането на Нова година, за да проверим верни ли са предсказанията на Артър Кларк:
Никой не може да предскаже бъдещето. Но мен отдавна са ме нарочили за пророк, въпреки че ми се нрави повече званието екстраполатор. Опитвам се да отделя възможните варианти на бъдещето, като едновременно посоча, че съвършено неочаквани открития или събития могат само за няколко години да превърнат всякакви прогнози в абсурд. Класическият пример - един от директорите на IBM към края на 40-те години обявява, че световният пазар на компютри не е повече от пет бройки. Само в моя кабинет днес те са повече. Пожелавам на всички да проверят точността на моите предсказания в новогодишната нощ срещу 1 януари 2101 г.!
2004 г. - Първото признато от обществото клониране на човек.
2005 г. - Изстреляният от HАСА две години по-рано робот "Марк сървейър" връща на Земята първите проби от Червената планета. Далай лама се завръща в Тибет.
2007 г. - HАСА изстрелва космически телескоп от поколението след "Хъбъл".
2009 г. - В резултат на случаен взрив на атомна бомба в Северна Корея напълно е разрушен град. След кратки дебати в ООH цялото ядрено оръжие на планетата започва да се унищожава.
2010 г. - Разработени са първите квантови генератори, които улавят космическа енергия. В своите домашни и портативни варианти те са с мощност няколко киловата и могат да произвеждат неограничено количество енергия. Централните електростанции се закриват. Националните енергетични мрежи се демонтират. Електронният мониторинг изтласква от обществото професионалната престъпност.
2011 г. - Заснето е най-голямото в света животно - 75-метров октопод в Марианската падина.
2014 г.- Започва строителството на хотел "Орбитален Хилтън". На совалките се монтират огромни резервоари за гориво, които по-рано оставяха да паднат на Земята.
2016 г. - Всички съществуващи валути са отменени. Обменната единица става мегаватчас.
2017 г. - Hа 16 декември, на стотния си рожден ден, сър Артър Кларк става един от първите гости на хотел "Орбитален Хилтън". В Китай се провеждат първите свободни общонационални народни избори за парламент.
2019 г. - Огромен метеор пада върху ледената шапка на Северния полюс. Жертви няма, но породените в резултат на удара цунами създават значителни проблеми по бреговете на Гренландия и Канада.
2021 г. - На Марс стъпват първите хора. Там ги очакват и неприятни изненади.
2023 г. - Клониране на динозаври по моделирани на компютри ДHК. "Дисни" открива във Флорида "Зоологическа градина на Третичния период". Въпреки редицата нещастни случаи малките хищници постепенно заменят домашните кучета.
2024 г. - Засечени са инфрачервени сигнали, постъпващи от галактиките на Млечния път. Очевидно те са продукт на технологично високоразвити цивилизации, но всички опити за тяхното разшифроване са безуспешни.
2036 г. - Китай надминава САЩ по брутен национален продукт и става най-мощната икономическа сила в света.
2040 г. - Усъвършенстван е "Универсалният репликатор", основан на нанотехнологиите: може да бъде създаден обект с всякаква сложност при наличие на суровини и информационна матрица. Брилянти и деликатесни храни могат да бъдат създавани от боклуци. Изчезват промишлеността и селското стопанство, а заедно с тях и неотдавнашно изобретение на човешката цивилизация - работата! Взривно се развиват изкуствата, развлеченията, образованието.
2050 г. - Милиони хора, на които им е втръснал прекалено спокойният живот, решават, в търсене на приключения, да използват постиженията на криогенните технологии и да емигрират в бъдещето.
2051 г. - Hа Луната започва строителството на самоосигуряващи се роботизирани колонии, където възрастни хора могат да живеят по-дълго благодарение на по-слабата лунна гравитация.
2061 г. - Завръщането на Халеевата комета и първото кацане на хора върху нейното ядро. Сензационни открития доказват, че животът е разпространен навсякъде в космическото пространство.

събота, 15 март 2008 г.

Децата и внуците на Деян и Доя









Драгаши - това са ктиторите на Земенския манастир. Според уредничката от Министерството на културата Деян и Доя (Евдокия) са изрисувани с двете им деца. От материала, публикуван по-долу обаче става ясно, че децата до портретите на Доя и Деян са заварени, тоест от предишен брак на Деян. Повече за семейството:

ПРОИЗХОДЪТ НА РОДА ДРАГАШИ (ДЕЯНОВИЧИ)

Историята на югозападните български земи през втората половина на XIV в. все още не е намерила своето място в общия контекст на българската средновековна история. Формална причина за това изглежда е обстоятелството, че в резултат на сръбската експанзия в Македония от края на XIII и началото на XIV в.1 и на формирането на независими и полунезависими феодални княжества в тази област след разпадането на сръбското царство от средата на XIV в. насетне, тези земи, населени изключително с българско население, са откъснати от българската средновековна държава. Такъв подход едва ли може да се приеме за състоятелен. Изворите показват, че независимо от неблагоприятната политическа конюнктура от края на XIII до края на XIV в., българското население в Македония запазва своето българско самосъзнание и културни традиции и се развива като неразделна част от българската народност, независимо от произхода на местните феодални владетели и тяхната владетелска идеология. Съответно и политическата история на българския югозапад през този период трябва да стане предмет на проучване от страна на българската историческа наука.


Едно от най-значителните феодални княжества в югозападните български земи, възникнало през последната четвърт на XIV в. в северна и североизточна Македония, т. н. “Велбъждко княжество”, управлявано първоначално от двамата сина на деспот Деян – деспот Йоан Драгаш и Константин Драгаш, а впоследствие (след 1377/1381 г.) – само от Константин. Както и в повечето случаи с владетелите на Македония през втората половина на XIV в. въпросът за произхода на братя Драгаши остава все още твърде неясен поради оскъдността на изворовия материал и възможността за различни интерпретации. В настоящата работа ще бъде направен опит той да бъде поставен и разгледан по нов начин въз основа на публикувани наскоро извори.
В науката и досега господствува схващането, изказано най-напред от основателя на критичната школа в сръбската историография Иларион Руварац, че деспот Йоан Драгаш и Константин Драгаш са синове на един от най-мощните феодали в северна Македония по време на сръбския цар Стефан Душан (1331-1355 г.), владетеля на Кумановския край (средновековните жупи Желигово и Прешево), севастократор и деспот Деян. Поради това в литературата двамата владетели често се наричат освен с фамилното име Драгаши и с фамилното име Деяновичи, въпреки че в грамотите им и в другите съвременни извори то не се среща. Тезата на Руварац почива на сведенията на М. Орбини, Дж. Лукари, латинския превод на Бранковичевия летопис и Пчинския поменик, макар че една значителна група извори, следвайки късновизантийския историк Лаоник Халкокондил, наричат бащата на Йоан Драгаш и Константин Драгаш Жарко6. Според някои автори това означава, че пълното име на Кумановския феодал е било Деян Жаркович, но като че ли много по-правдоподобно е да се приеме, че Халкокондил е допуснал контаминация между Деян и неговия зет Жарко, владетел на част от албанското крайбрежие през 50-те години на XIV в. Поне засега няма никакви основания да се постави под съмнение твърдението на Руварац за прякото кръвно родство между деспот Деян и Йоан и Константин Драгаши и това действително не се прави в научната литература. Може да се смята също така за окончателно доказано, че деспот Деян не е брат на деспот Оливер, феодала Богдан и българския цар Иван Александър.
Основната трудност при проучването на родословието на Драгаши идва от доста объркания въпрос за женитбата на деспот Деян. До преди 30-тина години той изглеждаше пределно ясен, тъй като (пак в резултат на проучванията на Ил. Руварац) бе установено, че Кумановският феодал е бил женен за сестрата на цар Стефан Душан, Теодора, известна от грамотите на Драгаши от 70-те и 80-те години на XIV в. с монашеското име Евдокия. Поради това се смяташе, че Йоан и Константин Драгаши, владетелите на северна и североизточна Македония през последните десетилетия на XIV в., са Неманичи. През 1952 г. обаче М. Пуркович публикува кратка статия, с която разколеба наложилото се мнение за женитбата на деспот Деян със сестрата на Стефан Душан. Неговите аргументи в общи линии се заключават в следното. Дъщерята на крал Стефан Дечански и Мария Палеолог – Теодора – предполагаемата съпруга на деспот Деян, е била родена около 1330 г., а през 1346-1347 г. тя все още не е била омъжена, тъй като на генеалогичното дърво на Неманичи в манастира Дечани, рисувано през 1346-1347 г., тя е представена като момиче на 16-17 години. Известно е, че на тези генеалогични дървета фигурират само неомъжените представителки на сръбската династия. Ако все пак, според М. Пуркович, бракът между нея и деспот Деян е бил сключен между 1346/47-1354/55 г., не е възможно тя да е имала дъщеря (при това носеща същото име – Теодора), която на 8-9 годишна възраст да се е омъжила за феодала Жарко и до юни 1357 г. да е имала деца. (Знае се от други извори, че сестрата на Йоан и Константин Драгаши и дъщеря на деспот Деян е била омъжена за този властел, владетел на част от албанското крайбрежие около устието на р. Буна, който се споменава заедно със своите наследници през 1356-1357 г.) .
Резултатите, до които достигна Пуркович в тези свои проучвания, внесоха известно объркване сред учените и създадоха проблеми, които преди това не съществуваха. Някои побързаха да приемат, че бракът между деспот Деян и сестрата на Стефан Душан е проблематичен. Други просто изтъкнаха добре известния факт, че възрастта не е била пречка за браковете през Средновековието, като съзнателно или не обърнаха внимание на обстоятелството, че проучванията на Пуркович поставиха под съмнение не толкова брака между Деян и Теодора, колкото възможността сестрата на Йоан и Константин – Теодора, да бъде тяхна дъщеря. На практика вече повече от три десетилетия на този проблем не е било отделяно специално внимание.
В настоящия момент съществува възможност въпросът за родословието на Драгаши да бъде гразгледан по нов начин. Тази нова възможност се откри след като през 1956 г. бяха почистени фреските в църквата Св. Богородица (Св. Спас) в с. Кучевище, Скопско. Под живописния слой от 1874 г. бе открит по-стар, датиращ от първата половина на XIV в. Живописта в църквата бе проучена детайлно (?) който пръв публикува и всички ктиторски надписи. Специално изследване на фреските посвети напоследък и Ив. Джорджевич. Той предложи и свое четене на надписите, което се отличава незначително от това на Джурич и не променя основния им смисъл. Над южната врата на църквата бе открит ктиторски надпис, от който става ясно, че тя е била построена и живописана със средствата на един болярски род от областта на Скопие, чиито членове били “благоверният” Асен, Радослав и Владислава. Ако се съди по името “Асен”, може да се предположи, че тази властелска фамилия е от български произход.
Ктиторските надписи, както и грамотата на цар Стефан Душан от 1347-1348 г., с която църквата Св. Богородица (Св. Спас) в Кучевище била дарена на Призренския манастир Св. Архангели Михаил и Гаврил, позволяват отчасти да се реконструира нейната история. Тя е била построена между 1321-1331 г. от Асен, Радослав и Владислава. До 1337 г. към западната и фасада било изградено отделно здание, предназначено вероятно за гробница, също живописано. Пристройката представлява просторна триделна сграда с два странични параклиса. Там са нарисувани портретите на Стефан Душан и царица Елена и на ктиторите на новата постройка, заедно с децата им. Около техните портрети личат надписите: “воевода Деян” и “воеводица Владислава”19, а над южната врата на пристройката има надпис, от който научаваме имената на две от децата на Деян и Владислава – Йоан и Димитър. Интересно е да се отбележи, че облеклото на ктиторката Владислава, чийто портрет е сравнително добре запазен, прилича много на този на ктиторката от църквата Св. Йоан Богослов в Земеския манастир. От тези сведения следва, че до 1337 г. сестрата на Асен и Радослав – Владислава, се омъжила за воеводата Деян и двамата имали четири деца, нарисувани на северната стена на пристройката като второстепенни ктитори. Едното от тях със сигурност е било момиче, а имената на две от момчетата, както вече бе отбелязано, били Йоан и Димитър. През 1347-1348 г., както личи от грамотата на Стефан Душан, братът на Владислава, Радослав, бил вече жупан и единствен носител на ктиторското право над църквата в Кучевище.
Защо смятам, че всички тези факти имат отношение към родословието на Драгаши? Защото по мое мнение споменатият в ктиторските надписи на пристройката воевода Деян е идентичен с бащата на деспот Йоан Драгаш и Константин. Въпросът за идентификацията на воеводата Деян от църквата в Кучевище бе поставен напоследък от Ив. Джорджевич, но той, в същност без да се впуща в подробни проучвания, отрече възможността това да е бил известният кумановски феодал. Разбира се, съвпадението на имената не може да се приеме за достатъчен аргумент, тъй като през XIV в. има и други феодали с името Деян. По-голямо внимание заслужават няколко обстоятелства.
Бащината на Асен, Радослав и Владислава, съпругата на воеводата Деян, ако се съди по споменатата грамота на Стефан Душан от 1347-1348 г., е обхващала южните и югозападни части на Скопска Черна гора. В такъв случай тя се е допирала на изток и североизток до установената според т. н. Първа Архилевицка грамота от 1354-1355 г. бащина на севастократор и деспот Деян в жупите Желигово и Прешево24. Като се има пред вид, че често явление през този период (средата и втората половина на XIV в.) са браковете между представители на съседни феодални родове (такива са случаите с рода на деспот Углеша и Бранковичи, кесаря Войхна и деспот Углеша, Радослав Хлапен и крал Марко, крал Вълкашин и Балшичи и др.), съвсем вероятно е преди 1337 г. воеводата Деян, бъдещ севастократор и деспот, да е бил женен за Владислава, чийто род е бил негов южен и югозападен съсед.
На второ място, особено внимание заслужават имената на двама от синовете на Диян и Владислава, споменати в един от надписите в църквата, Йоан и Димитър. че един от синовете на деспот Деян се е казвал Йоан, не може да има никакво съмнение. По-сложен е въпросът за споменатия в Кучевище Димитър, брат на Йоан, и той заслужава да му бъде отделено по-голямо внимание.
В една от грамотите на Константин Драгаш от 26 март 1388 г. за манастира “Възнесение” в Щип се казва, че този манастир бил издигнат “от истинския и всесърдечен брат на господството ми Димитър воевода”, който в момента на издаването на грамотата бил вече покойник25. От това следва, че Йоан и Константин Драгаши са имали още един брат на име Димитър. Дали обаче това сведение от грамотата е достатъчно, за да се приеме, че щипският воевода Димитър е бил роден брат на Драгаши, респ. син на деспот Деян, след като е известно, че понятията за роднинство в средновековните документи са имали доста широко съдържание? Не, то не е достатъчно, ако нямаше и други податки за подобно твърдение. В Първата Архилевецка грамота, издадена през 1354-1355 г., в периода след март 1388 г. е бил прибавен един тест, според който синът на воеводата Димитър – Добижив дарил на църквата в Архилевица няколко села след смъртта на баща си. Добре известно е, че Архилевицката църква е била задужбина на деспот Деян и на неговия род. Следователно даровете на Добижив показват, че той и неговият баща, воеводата Димитър, са били членове на този род и че сведенията от щипската грамота на Константин Драгаш за неговия брат Димитър се потвърждават напълно. По този начин се установи, че имената на двама от синовете на воеводата Деян и Владислава съвпадат с имената на двама от синовете на деспот Деян.
Какви изводи могат да се направят в светлината на изнесените по-горе факти? През 1337 г. феодалът Деян, все още като воевода и владетел на областта източно от Скопска Черна гора, бил женен за Владислава, която заедно с братята си Асен и Радослав била ктиторка на църквата в с. Кучевище. От този брак той имал четири деца, които са нарисувани в пристройката към църквата: трима сина и една дъщеря. Според съвременните извори толкова деца е имал и деспот Деян. Най-голямо от тях, ако се съди по факта, че женската фигура в реда на второстепенните ктитори е нарисувана най-вляво, е била дъщерята, известна от други извори като Теодора. Тъй като данните от църквата в Кучевище показват, че тя, както и всички деца на Деян и Владислава, е била родена преди 1337 г., напълно възможно е в 1356-1357 г. Теодора да е била вече омъжена за феодала Жарко и да е имала деца. С това отпадат съмненията относно нейната женитба, изказани от М. Пуркович. Като се вземе пред вид, че и двамата синове на деспот Деян – деспот Йоан Драгаш и Димитър са починали преди третия си брат, загинал в битката при Ровине на 17 май 1395 г., може да се допусне, че Константин Драгаш е бил неговият най-малък син. В такъв случай той е изобразен най-вдясно в реда на второстепенните ктитори от църквата Св. Богородица (Св. Спас) в Кучевище.
Независимо от горните изводи бракът на деспот Деян със сестрата на Стефан Душан, Теодора, не може да бъде поставен под съмнение, нито неговото съществуване може да разколебае изложеното по-горе схващане. Това е бил втори брак на кумановския феодал, сключен между 1346/47-1354/55 г. след като първата му жена Владислава е починала или след като бракът с нея е бил разтрогнат по неизвестни причини. Втората женитба на Деян обяснява получаването на високите дворцови титли севастократор и деспот, които били давани според възприетата византийска титулярна традиция на най-близките роднини на царската фамилия. Тя дава отговор и на въпроса защо братя Драгаши в грамотите си се изтъквали (или по-скоро се опитвали да се изтъкнат) като законни наследници на цар Стефан Душан.
Необходимо е да се даде отговор и на въпроса защо в надписа над южната врата на пристройката към църквата в Кучевище са споменати само Владислава и синовете и Йоан и Димитър, а липсват остналите две деца, Теодора и Константин. Преди всичко трябва да се изтъкне, че този надпис е направен над стария живописен слой и следователно по-късно от него. В периода на неговото изписване Теодора очевидно вече е била омъжена за Жарко и не се е намирала в наследствените си владения. Името на Константин липсва, защото той също не се е намирал там, а вероятно в земите на юг. Необходимо е да припомним, че в една от грамотите за манастира Трескавец край Прилеп като дарител на манастира фигурира “севастократорович” (т. е. син на севастократор) Константин, а в един надпис от икона от 1373 г. в областта Преспа се споменава между другите личности и Константин Драгаш. Изглежда, първоначално неговите по-възрастни братя Йоан и Димитър са наследили властта на баща си в Желигово и Прешево, а вероятно и над част от Скопска Черна гора. По отношение на деспот Драгаш това предположение се подкрепя и от други данни. През лятото на 1373 г. един дубровнишки документ го споменава като единствен владетел на Овче поле и поречието на Крива река.
Каква е била съдбата на Владислава, първата жена на деспот Деян и на нейните братя Асен и Радослав? През 1347-1348 г. единствен носител на ктиторското право над църквата в Кучевище бил жупан Радослав. Асен и Владислава не се споменават, което означава, че те или не са били между живите, или не са се намирали в своята бащина. Тъй като през 1347-1348 г. голяма част от нея била дарена на призренския манастир “Св. Архангели Михаил и Гаврил”, вероятно жупан Радослав е получил някаква поземлена компенсация на юг в завладените от сръбската държава земи. Подобен е бил случаят с призренския феодал Младен Власоевич, баща на Бранко Младенович, който получил имоти в Охрид и Охридско. Напоследък в литературата се изказва предположението, че братът на Владислава, Радослав, може да е идентичен със серския кефалия, “челника” Радослав, споменат в един документ на серската митрополия от август 1365 г. като “зет” на царица Елена, вдовицата на Душан и сестра на българския цар Иван Александър. Не трябва да се забравя също така, че около 1350 г. в изворите за пръв път се споменава и за феодала Радослав Хлапен, който притежавал имоти и административна власт в областта около Воден и Бер. Така или иначе няма сигурни податки, които да дават категоричен отговор на въпроса дали Радослав от Кучевище може да се отъждестви с един от тези двама властели.
От казаното дотук може да се направи извода, че владетелите на северна и североизточна Македония през последната четвърт на XIV в., деспот Йоан Драгаш и Константин Драгаш, са били синове на кумановския деспот Деян от неговия първи брак с Владислава, а не от брака му със сестрата на Стефан Душан. Вярно е, че в грамотите си и двамата наричат Теодора-Евдокия своя майка, но причините за това са от по-особено естество. За тях вдовицата на деспот Деян, като кръвна родственица на Неманичи, олицетворявала идеята за приемственост на властта. За Драгаши, като владетели от първо поколение, това било от особено значение и давало известна легитимност на големите им владетелски претенции. В този смисъл и двамата са имали достатъчно основание да изтъкват родствените си връзки с Теодора-Евдокия, а не с Владислава. Поради тази причина и споменът за Владислава, първата съпруга на деспот Деян, избледнял бързо и не намерил отражение в по-късната историческа традиция.

Христо Матанов
сп. “Векове”, кн. 6, 1984 г.
стр. 34-38.



неделя, 9 март 2008 г.

Букоровски манастир


Само на около 10-тина км. от Разбоишкия манастир е друга светиня - Букоровски манастир. Днес той е обновен, но почти нищо за историята му не се знае. Там е намерен и най-старият календар, откриван в Европа. Бил под формата на костенурка и днес се пази в музей, повече за него не успях да открия, а и нямаше кой да ми каже. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена "костенурката". В района се говори, че мястото било свещено и за траките. Никой не смее да копа тука, каза жената, която се грижи за храма.

Разбоишки манастир




Кръст от пещерата зад храма, не е известна неговата възраст. Снимката е с лошо качество, защото не познавам настройките на апарата си, все още. Височината на пещерата е не повече от метър. В нишата има още три подобни кръста. Отецът, който ни посрещна ни призова да се помолим там. Това е и мястото, където за първи път се крият отшелници във време-
ната, когато на мястото все още няма храм.
На втората снимка е колона, която подпира покрива на магерницата. Стъпила е върху друга, значително по-древна - от римско време. Николай, послушникът, който пази мястото обясни, че скоро ще разкрие цялата основа и ще реставрира дървената колона. Николай гледа овце и поне пет кучета, заел се е със задачата да опише всички инвентарни книги на манастира. Имах късмета да снимам едно писмо на църковното настоятелство от 1947 г. до Народното събрание, в което игуменът моли този манастир да бъде освободен от данъци. Инвентарни книги на манастира се пазят и от по-старо време, прочетох отчетите на монасите, живели там през 20-те и 30-те години. В стари куфари Николай ни показа и църковните одежди на служилите там свещеници.

Разбоишки манастир




Eдинственият оцелял стенопис на храма. Обяснимо е защо - той е от външната страна на сградата и практически е невъзможно да бъде достигнат. И част от разкритите, надраскани от комунистите стенописи зад олтара.

Разбоишки манастир


Църквата, прикрепена към скалата. Зад сградата има малка пещера с два кръста. На това място е имало християнски отшелници от времето, когато България е приемала християнството. По времето на социализма стенописите са били издраскани и скрити зад дебела мазилка. Във всяка една скална ниша наоколо е имало икони, които днес са откраднати. По времето на социализма е правен опит този храм да бъде взривен. До него се стига по тесни каменни стъпала, а под него са гробовете на последните, живели там, монахини. След 1944 г. манастирът е женски, последната монахиня умира 2007 г. Днес за манастира се грижат хора от близките села, търсят и пари за реставрация на стенописите. Под манастира могат да се намерят и останки от тракийски капища. Целият район е осеян с останки от римско време.

Разбоишки манастир


Това е църквата на Разбоишкия манастир, снимана от склона. Тя е на около 50 метра височина, долепена до скалата. Долу под нея се вие р. Нишава.

петък, 7 март 2008 г.

Внезапна освобождаваща мисъл

Книгата

Какво се случва, когато едно заглавие бъде превърнато във въпрос?

Коя мисъл внезапно освобождава?

За примирените - бунтът.
За бунтарите - смирението.
За вярващите - съмнението.
За съмняващите се - вярата.


Невероятна книга от един малко познат автор, в която силните се чувстват зависими от по-слабите, а по-слабите не намират смелост да се отскубнат от влиянието на силните. Малките и големите в една необичайно откровена книга за насилие и безлюбов, за експлозиите на близостта, за ужаса от примирението и рисковете на бунта.

"Какво стана с теб? - попита Ане - Да не си в цикъл?
- Ъ-ъ.
- Тогава не знам.
- Какво би направила, ако някой разбере най-скритите ти и тайни мисли?
- Никой не би могъл да го направи.
- Знам. И все пак?
- Ще се самоубия.
- Именно."

В тази книга няма Бог, бунтът в нея, стремежът е към човека, непознатия скрит в горите на Норвегия. Непознатият, желан с цялата сила на въображението, желан като приятел, желан като любовник, желан, за да наложи сила, да овладее, да подчини. В тази книга обаче желанията не стигат реализация, овеществената близост е в изнасилването, в мълчанието, в срама. Непознатият остава далечен, а единственият досег до него остават събраните от земята три фаса.
Премерена тъга, в която няма самосъжаление, нито самоирония. Вместо тях тъгата е споделена с премерен страх - от разгадаване. Толкова премерен, че не остава място за дишане. Книга с много тесни пространства. Студеният свят, в който ледът пари.

четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Например, какво означава да си мъж.

Например? Ами например какво означава да си мъж. В определен град. В определен век. Във време на преход. Да си сред масата. Трансформиран от науката. В плен на организираната власт. Под натиска на ужасен контрол. Зависим от механизацията. Сред наскоро пропаднали радикални стремления. В общество, което никога не е било общност и е обезценило личността. Заложило е на властта на множеството, което е направило личността незначителна. Което харчи милиарди за военни цели срещу чужди врагове, но не плаща, за да има ред вкъщи. Което допуска диващина и варварство в собствените си големи градове. Но и толерира натиска на човешките милиони, открили какво могат задружните усилия и замисли. Както мегатоновете вода формират организмите на дъното на океана. Както приливите и отливите изглаждат камъните. Както ветровете дълбаят скалите. Красива супермашина, която отваря нови хоризонти пред неизброими човешки индивиди. Би ли им отнел правото да съществуват? Би ли ги накарал да се трепят и гладуват, докато ти се радваш на старомодни ценности? Ти, самият ти си дете на тази маса и брат на всички оставали. Или, с други думи, неблагодарник, дилетант и глупак. Това е, Херцог - каза си Херцог, - след като искаш да знаеш, така са устроени нещата.

Из "Херцог", Сол Белоу, 1964 г.

вторник, 19 февруари 2008 г.

Някои заблуди...

По времето на Исус фарисеите поддържали преобращенска гледна точка. Садукеите смятали, че такова нещо като обръщането не съществува. Фарисеите били известни с активната си мисия към езичниците, търсейки обръщенци навсякъде. Християнството станало вероятно най-мисионерската религия на всички времена - да евангелизира е едно от първите задължения на християнина, но в ранната църква не всички християнски групи поддържали тази позиция...
Християнството споделяло с фарисейския юдаизъм силното съзнание за вътрешното, лично убеждение, необходимо за истинската служба на Бога, както и изискването за изключителност в божествената служба. Не е чудно, че накрая християнството споделило с фарисейския юдаизъм силното му ударение върху търсенето на обръщенци...
Щом християнството станало официална религия на Римската империя, императорите дали възможност евреите законно да търсят обръщенци. Наказанието за обръщане към юдаизма било изгаряне на клада за повярвалия и за евреина, който е извършил обръщането.
Затруднени от ограниченията и преследването, евреите се обръщали вътрешно. Днес е напълно забравено, че юдаизмът по времето на Исус бил мисионерска религия, като фарисеите евреи се надявали да унищожават езичеството и идолопоклонството от целия свят.

Из "Евреите по времето на Исус", Стивън М. Уайлен

Фарисеите оказват положително влияние върху запазването на юдеите от асимилация и за отхвърлянето на опасния за вярата синкретизъм. Техните трудове в равинските школи способстват за оформяне на юдаизма през следващите векове.

Из "Библейска археология", проф. протопрезвитер Николай Шиваров

неделя, 10 февруари 2008 г.

Ждрелото на р. Ерма










Водата е горда и грохотът й е единственото, което се чува наоколо. Някои наричат реката малка, дива и с характер. Тя извира в Сърбия, лизва това живописно място и отново се връща в родината си. Трън пък е известен като едно от най-студените места в България.

Ждрелото на р. Ерма


Скалите, извисяващи се от двете страни на Ерма. Височините са достъпни само за алпинисти.

Ждрелото на р. Ерма


Там е красиво, стръмно, шумно и в този сезон много студено. Това е ждрелото на р. Ерма, на 5 км. от град Трън.