"Преди падението тялото на човека е било безсмъртно, чуждо на недъзите, чуждо на сегашната си дебелост и тежест, на греховните и плътски усещания, които днес са естествени за него. Чувствата му са били несравнимо по-тънки, действието им е било несравнимо по-обширно, напълно свободно. Облечен в такова тяло, с такива сетива, човек е бил способен сетивно да вижда духовете, ... притежавал е способност да общува с тях, способност към такова виждане на Бога и общение с Него, сродни с тези на светите духове...
След падението на първите хора, като произнесъл присъдата над тях, още преди изгонването им от рая "направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Бит. 3:21). Кожените дрехи, според обяснението на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се е променила: изгубила е своята тънкост и духовност, придобила е сегашната си огрубялост. Макар първопричина за промяната да е било падението, но промяната се е извършила под влиянието на Всемогъщия Творец, по Неговата неизречена милост към нас, за наше най-голямо благо... Чрез допускането тялото ни да огрубее, ние сме станали неспособни сетивно да виждаме духовете, в чиято област сме изпаднали. Ще поясним това. Ние сме придобили като че ли естествено влечение към злото. Това влечение е естествено за падналото естество: то е подобно на влечението на демоните към зло; "помислите на човешкото сърце са зло още от младините му" (Бит. 8:21).
Св. Игнатий Брянчанинов
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар