събота, 17 май 2008 г.

..от досег с ада

Мой приятел, свещеник:
"...Трябва да инвестираме в духовното, в това, което ще ни ползва и след 100 години, а не в бетон и желязо. И да се събираме в енорийския храм, да се укрепваме взаимно чрез вярата в Бога, която ни свързва в една Църква, в едно тяло, а не да се разпиляваме по параклиси и чукари. Нас, свещениците ни занимават с какво ли не, а нашата роля, според мене, е да предпазваме душите на нашите пасоми от досег с ада... Европа, в тоя си романо-англосаксонски вид, в който се представя, прави последен опит да запази своя универсален характер. Защото оттук насетне тя започва да се разпада. Но за да има универсален характер, трябва да има дух в нея, какъвто без Христос няма. Европа е била християнска, защото е вярвала в Христос. А нашият Господ е личност, не някакво понятие или идея. Той е жива, реална личност, като мен и като теб, с тази разлика, че Той е Богочовек, а ние само човеци. Европа си има някакви замисли и кроежи, които реализира без Бога, а всяко нещо, което се прави без Бога, ще се разруши. Светото Писание е запазило много хубавите думи на Гамалиил – учителят на св. Апостол Павел. Когато убиват св. архидякон Стефан, чиято памет почитаме на третия ден на Рождество, и искат да унищожат християните физически, Гамалиил става и казва: "Ако това, което проповядват тези хора, идва от Бога, вие ще излезете богоборци, но ако е от човеци, то само ще се разруши". Така, че в тоя си вид Европа е един все още икономически съюз, но с паганистични и старогръцки мечтания. И като такава няма нито ресурс нито ясна послeдователност да извърши обединението, което прокламира. Ако правят това по примера на Рим, трябва да си припомним, че Рим беше един преди Христа, друг през І век и съвсем различен през ІV век. А оттогава са минали 1 500 години. Европа няма културно-духовния ресурс да извърши едно такова обединение. Затова и културата, която заимстваме от там и която на тая основа сами си правим, е бездуховна. Европа унищожи нашето духовно възраждане, което сами с Божията помощ направихме през ХVІІ – ХVІІІ век."
отец Владко Тасков

петък, 9 май 2008 г.

Последните 6

На Земята са останали 6 души. На тази Земя няма религия, има само закон. Той е - който убие, бива убит. Един от 6-имата е убиец. Трябва ли да си понесе наказанието?

петък, 2 май 2008 г.

Две

На шведски

Седя си гол чета и отмалял съм
втвърдява ме нощта подобна восък
но изведнъж ме хваща срам
защото книгата е като прозорец широко отворена
и отгоре на всичко момиче я е написало
за късмет си мисля гащи
търсейки преди да си легна
на шведски е написана
а пък на шведски и дума не разбирам
така онази която от книгата ме гледа
ще има шанс да не разбере унгарската ми голота

Янош Лацкфи



Берлин - Kudamm*

Тогава още нямах телефонен секретар, та не можехда се обадя на себе си. Смешно е,
а май и болестно - това чувство за сигурност, че когато и да било
мога да чуя собствения си глас. Има един глас, който е -макар машинен - мой. А като се замисля, нямам и друго сигурно притежание: само този далечен глас,
идващ от някакъв уред. И още това, че когато и да било,
откъдето и да било мога да го чуя. Има една стая, където
живея, и в нея едно черничко апаратче, което
говори в празната стая. Щрака, пренавива си лентатату напред, ту назад. Изключва се и се включва.
Обживява стаята. Но тогава все още нямах такъв
секретар, и нямаше никой, на когото бих могъл да се обаждам.
Който би ми отговарял; и не би трябвало да се срамувам, задето ми е необходим
този глас. Само за това - някой да ми говори.
Срам ме беше от пресекливия ми, плачлив глас,от лицето ми като маска, с непредсказуема мимика.
За пръв път зърнах го май във витрините на Курфюрстендам
отразено. Какво ли бих могъл да му кажа. Откакто имам секретар, аз понякога се обаждам, изчаквам
търпеливо края на поздрава и след дългия писклив сигнал оставям съобщение:
Скапаняк, ще те надживея.

Силард Борбей