петък, 7 март 2008 г.

Внезапна освобождаваща мисъл

Книгата

Какво се случва, когато едно заглавие бъде превърнато във въпрос?

Коя мисъл внезапно освобождава?

За примирените - бунтът.
За бунтарите - смирението.
За вярващите - съмнението.
За съмняващите се - вярата.


Невероятна книга от един малко познат автор, в която силните се чувстват зависими от по-слабите, а по-слабите не намират смелост да се отскубнат от влиянието на силните. Малките и големите в една необичайно откровена книга за насилие и безлюбов, за експлозиите на близостта, за ужаса от примирението и рисковете на бунта.

"Какво стана с теб? - попита Ане - Да не си в цикъл?
- Ъ-ъ.
- Тогава не знам.
- Какво би направила, ако някой разбере най-скритите ти и тайни мисли?
- Никой не би могъл да го направи.
- Знам. И все пак?
- Ще се самоубия.
- Именно."

В тази книга няма Бог, бунтът в нея, стремежът е към човека, непознатия скрит в горите на Норвегия. Непознатият, желан с цялата сила на въображението, желан като приятел, желан като любовник, желан, за да наложи сила, да овладее, да подчини. В тази книга обаче желанията не стигат реализация, овеществената близост е в изнасилването, в мълчанието, в срама. Непознатият остава далечен, а единственият досег до него остават събраните от земята три фаса.
Премерена тъга, в която няма самосъжаление, нито самоирония. Вместо тях тъгата е споделена с премерен страх - от разгадаване. Толкова премерен, че не остава място за дишане. Книга с много тесни пространства. Студеният свят, в който ледът пари.