събота, 10 януари 2009 г.

Ироничен, еротичен, бавен и без милост

"Разбирам добре човек, който съжалява, че ще умре, само защото няма да прочете следващата книга на любимия си автор или да види следващия филм на актрисата, от която се възхищана, или пък да пийне бира, или да реши утрешната кръстословица, или да види следващия епизод от телевизионния сериал, който следи, или защото няма да разбере кой отбор е спечелил шампионата по футбол тази година."

"На кого принадлежи волята на един болен? На болния или на болестта? Когато човек е болен нещата ще правят наполовина по своя и наполовина по чужда воля. Това, което невинаги се знае, е на кого принадлежи онази част от волята, която не е наша."

"Никой не мисли за нищо друго освен за мъже или за жени, целият ден е само някаква процедура, за да спреш в един момент и да се отдадеш на мисли за тях, целта на прекъсването на работата или на ученето не е друга, а именно да си помислиш за тях, дори когато сме с тях, мислим за тях, поне аз. Не те са поставени в скоби, а занятията и изследователската работа, четенето и писането, конференциите и церемониите, вечерите и събранията, финансите и политиканстването, всичко, което тук считаме за дейност. Произвеждаща нещо дейност, която носи пари и сигурност, и уважение, и прави живота ни възможен, която е причина един град или истрана да върви напред и има организация. Която ни позволява после да се посветим на мисълта за тях с цялата възможна интензивност. Дори и тази страна е така, противно на претенциите ни и на славата ни, противно на това, в което самите нас ни е приятно да вярваме. Това е в скоби, а не другото. Всичко, което се прави, всичко, за което се мисли, всички останало, за което се мисли и произвежда, е средство да мислим за тях- Дори войните се водят, за да можем отново да мислим, да подновим тази мисъл, насочена към нашите мъже и към нашите жени, към тези, които вече са били наши или биха могли да бъдат, и други, които никога няма да познаваме, към тези, които са млади, и други, които ще бъдат, към тези, които са били вече в леглото ни, и други, които никога няма да легнат в него."


Хавиер Мариас, "Всички души", изд. "Прозорец, превод Стефка Кожухарова

Тя, любовницата, е рисувана със спокойна и щадяща ръка. Върху картината е спестена плътта, има само резка, загатваща щедро бюстие, има стъпало и глезен, с прикрита от чорап кожа, има поглед, който вместо да предизвиква сексуално желание, да отключва неконтрилируема еротична фантазия, връща към спомен от детството. Да, това е любовна история. Да, има и измама. И ревност. И страст. Но езикът на любовта е деликатен. Реалистичен, смущаващ с директността си е езикът на изневярата. И заради нея за секса, вън от тази любов, се говори натуралистично, максимално близко до реалността, без илюзии и без капка нежност.
"Всички души" на Мариас е книга не само за любовта. Декорът е градчето Оксфорд, където на пролет плъзват просяци, слънцето изчезва, сякаш е командвано от копче, преподавателите интригантстват един за друг, живеят с чуждите, а не със своите истории. Натрапчиво е чувството, че книгата е биографична. Самият Мариас е преводач от английски, учил е в Оксфорд, познава фалшивата изтънченост на английските сноби, а явно издълбоко и саможивия академичен свят. Историята е нестройна, разпокъсана, предадена чрез различни истории, които могат да живеят и самостоятелно. Като есеистични разкази, в които темите са боклука на самотниците, който се превръща в тяхна визитна картичка, животът на библиофилите, които се обединяват в тайни съдружия в издирване на ценни стари книги, разказ да ориенталските дискотеки, в които групата на гейовете гледа на дебеланите от съседното сепаре с презрение, а те на тях с подигравка...
За Мариас Маргарет Драбъл пише "Атмосферата на тези романи е наелектризирана с високо сексуално напрежение, което граничи с порнографията. Пасаж след пасаж разказвачът потъва в патологична взряност в женския бюст, женските прасци и женските колене. Части от телата на мъртвите неведнъж са извиквани във въображението; често погледът е приковаван в тях, на фокус, макар и сегментиран, като поглед през летвите на дървени капаци. Не чета достатъчно съвременни романи за сексуално насилие на английски език, за да зная дали подобни мотиви биха могли да се открият в тях, но бих се изненадала, ако открия, че те имат същия тъмен, горещ, еротичен резонанс. Струва ми се, че тези пасажи имат свой, неповторим аромат и не са само порнография. Като жена ги намирам по-скоро объркващи, отколкото оскърбителни. Изглежда те се протягат назад към по-тъмното минало, където мъжете и жените са били по-силно диференцирани, отколкото в настоящето си позволяват да бъдат и отколкото си мислят, че трябва да бъдат. Те ни поразяват със своята политическа некоректност, но маниерът в тях не е просто мачистки. Тези откъси предизвикват тревога, но като цяло не са обидни. Нещо по-сложно от един отживял сексизъм присъства в прозата му, но аз не мога да определя точно какво е то.", но за мен сексуалните сцени при Мариас са по-"леки", light вариант на горещите порно истории на кубинеца Гутиерес и light мачизъм в сравнение с Кундера или Филип Рот. 
Книга, която еднакво добре борави с това, което литературните наблюдатели биха нарекли "висока литература" и хватките на пикатното, директното, без поза-писането, без "було", както би се изразил Матиас, за секса. 
Прекрасна книга, която те предизвиква да я четеш бавно.