събота, 15 март 2008 г.

Децата и внуците на Деян и Доя









Драгаши - това са ктиторите на Земенския манастир. Според уредничката от Министерството на културата Деян и Доя (Евдокия) са изрисувани с двете им деца. От материала, публикуван по-долу обаче става ясно, че децата до портретите на Доя и Деян са заварени, тоест от предишен брак на Деян. Повече за семейството:

ПРОИЗХОДЪТ НА РОДА ДРАГАШИ (ДЕЯНОВИЧИ)

Историята на югозападните български земи през втората половина на XIV в. все още не е намерила своето място в общия контекст на българската средновековна история. Формална причина за това изглежда е обстоятелството, че в резултат на сръбската експанзия в Македония от края на XIII и началото на XIV в.1 и на формирането на независими и полунезависими феодални княжества в тази област след разпадането на сръбското царство от средата на XIV в. насетне, тези земи, населени изключително с българско население, са откъснати от българската средновековна държава. Такъв подход едва ли може да се приеме за състоятелен. Изворите показват, че независимо от неблагоприятната политическа конюнктура от края на XIII до края на XIV в., българското население в Македония запазва своето българско самосъзнание и културни традиции и се развива като неразделна част от българската народност, независимо от произхода на местните феодални владетели и тяхната владетелска идеология. Съответно и политическата история на българския югозапад през този период трябва да стане предмет на проучване от страна на българската историческа наука.


Едно от най-значителните феодални княжества в югозападните български земи, възникнало през последната четвърт на XIV в. в северна и североизточна Македония, т. н. “Велбъждко княжество”, управлявано първоначално от двамата сина на деспот Деян – деспот Йоан Драгаш и Константин Драгаш, а впоследствие (след 1377/1381 г.) – само от Константин. Както и в повечето случаи с владетелите на Македония през втората половина на XIV в. въпросът за произхода на братя Драгаши остава все още твърде неясен поради оскъдността на изворовия материал и възможността за различни интерпретации. В настоящата работа ще бъде направен опит той да бъде поставен и разгледан по нов начин въз основа на публикувани наскоро извори.
В науката и досега господствува схващането, изказано най-напред от основателя на критичната школа в сръбската историография Иларион Руварац, че деспот Йоан Драгаш и Константин Драгаш са синове на един от най-мощните феодали в северна Македония по време на сръбския цар Стефан Душан (1331-1355 г.), владетеля на Кумановския край (средновековните жупи Желигово и Прешево), севастократор и деспот Деян. Поради това в литературата двамата владетели често се наричат освен с фамилното име Драгаши и с фамилното име Деяновичи, въпреки че в грамотите им и в другите съвременни извори то не се среща. Тезата на Руварац почива на сведенията на М. Орбини, Дж. Лукари, латинския превод на Бранковичевия летопис и Пчинския поменик, макар че една значителна група извори, следвайки късновизантийския историк Лаоник Халкокондил, наричат бащата на Йоан Драгаш и Константин Драгаш Жарко6. Според някои автори това означава, че пълното име на Кумановския феодал е било Деян Жаркович, но като че ли много по-правдоподобно е да се приеме, че Халкокондил е допуснал контаминация между Деян и неговия зет Жарко, владетел на част от албанското крайбрежие през 50-те години на XIV в. Поне засега няма никакви основания да се постави под съмнение твърдението на Руварац за прякото кръвно родство между деспот Деян и Йоан и Константин Драгаши и това действително не се прави в научната литература. Може да се смята също така за окончателно доказано, че деспот Деян не е брат на деспот Оливер, феодала Богдан и българския цар Иван Александър.
Основната трудност при проучването на родословието на Драгаши идва от доста объркания въпрос за женитбата на деспот Деян. До преди 30-тина години той изглеждаше пределно ясен, тъй като (пак в резултат на проучванията на Ил. Руварац) бе установено, че Кумановският феодал е бил женен за сестрата на цар Стефан Душан, Теодора, известна от грамотите на Драгаши от 70-те и 80-те години на XIV в. с монашеското име Евдокия. Поради това се смяташе, че Йоан и Константин Драгаши, владетелите на северна и североизточна Македония през последните десетилетия на XIV в., са Неманичи. През 1952 г. обаче М. Пуркович публикува кратка статия, с която разколеба наложилото се мнение за женитбата на деспот Деян със сестрата на Стефан Душан. Неговите аргументи в общи линии се заключават в следното. Дъщерята на крал Стефан Дечански и Мария Палеолог – Теодора – предполагаемата съпруга на деспот Деян, е била родена около 1330 г., а през 1346-1347 г. тя все още не е била омъжена, тъй като на генеалогичното дърво на Неманичи в манастира Дечани, рисувано през 1346-1347 г., тя е представена като момиче на 16-17 години. Известно е, че на тези генеалогични дървета фигурират само неомъжените представителки на сръбската династия. Ако все пак, според М. Пуркович, бракът между нея и деспот Деян е бил сключен между 1346/47-1354/55 г., не е възможно тя да е имала дъщеря (при това носеща същото име – Теодора), която на 8-9 годишна възраст да се е омъжила за феодала Жарко и до юни 1357 г. да е имала деца. (Знае се от други извори, че сестрата на Йоан и Константин Драгаши и дъщеря на деспот Деян е била омъжена за този властел, владетел на част от албанското крайбрежие около устието на р. Буна, който се споменава заедно със своите наследници през 1356-1357 г.) .
Резултатите, до които достигна Пуркович в тези свои проучвания, внесоха известно объркване сред учените и създадоха проблеми, които преди това не съществуваха. Някои побързаха да приемат, че бракът между деспот Деян и сестрата на Стефан Душан е проблематичен. Други просто изтъкнаха добре известния факт, че възрастта не е била пречка за браковете през Средновековието, като съзнателно или не обърнаха внимание на обстоятелството, че проучванията на Пуркович поставиха под съмнение не толкова брака между Деян и Теодора, колкото възможността сестрата на Йоан и Константин – Теодора, да бъде тяхна дъщеря. На практика вече повече от три десетилетия на този проблем не е било отделяно специално внимание.
В настоящия момент съществува възможност въпросът за родословието на Драгаши да бъде гразгледан по нов начин. Тази нова възможност се откри след като през 1956 г. бяха почистени фреските в църквата Св. Богородица (Св. Спас) в с. Кучевище, Скопско. Под живописния слой от 1874 г. бе открит по-стар, датиращ от първата половина на XIV в. Живописта в църквата бе проучена детайлно (?) който пръв публикува и всички ктиторски надписи. Специално изследване на фреските посвети напоследък и Ив. Джорджевич. Той предложи и свое четене на надписите, което се отличава незначително от това на Джурич и не променя основния им смисъл. Над южната врата на църквата бе открит ктиторски надпис, от който става ясно, че тя е била построена и живописана със средствата на един болярски род от областта на Скопие, чиито членове били “благоверният” Асен, Радослав и Владислава. Ако се съди по името “Асен”, може да се предположи, че тази властелска фамилия е от български произход.
Ктиторските надписи, както и грамотата на цар Стефан Душан от 1347-1348 г., с която църквата Св. Богородица (Св. Спас) в Кучевище била дарена на Призренския манастир Св. Архангели Михаил и Гаврил, позволяват отчасти да се реконструира нейната история. Тя е била построена между 1321-1331 г. от Асен, Радослав и Владислава. До 1337 г. към западната и фасада било изградено отделно здание, предназначено вероятно за гробница, също живописано. Пристройката представлява просторна триделна сграда с два странични параклиса. Там са нарисувани портретите на Стефан Душан и царица Елена и на ктиторите на новата постройка, заедно с децата им. Около техните портрети личат надписите: “воевода Деян” и “воеводица Владислава”19, а над южната врата на пристройката има надпис, от който научаваме имената на две от децата на Деян и Владислава – Йоан и Димитър. Интересно е да се отбележи, че облеклото на ктиторката Владислава, чийто портрет е сравнително добре запазен, прилича много на този на ктиторката от църквата Св. Йоан Богослов в Земеския манастир. От тези сведения следва, че до 1337 г. сестрата на Асен и Радослав – Владислава, се омъжила за воеводата Деян и двамата имали четири деца, нарисувани на северната стена на пристройката като второстепенни ктитори. Едното от тях със сигурност е било момиче, а имената на две от момчетата, както вече бе отбелязано, били Йоан и Димитър. През 1347-1348 г., както личи от грамотата на Стефан Душан, братът на Владислава, Радослав, бил вече жупан и единствен носител на ктиторското право над църквата в Кучевище.
Защо смятам, че всички тези факти имат отношение към родословието на Драгаши? Защото по мое мнение споменатият в ктиторските надписи на пристройката воевода Деян е идентичен с бащата на деспот Йоан Драгаш и Константин. Въпросът за идентификацията на воеводата Деян от църквата в Кучевище бе поставен напоследък от Ив. Джорджевич, но той, в същност без да се впуща в подробни проучвания, отрече възможността това да е бил известният кумановски феодал. Разбира се, съвпадението на имената не може да се приеме за достатъчен аргумент, тъй като през XIV в. има и други феодали с името Деян. По-голямо внимание заслужават няколко обстоятелства.
Бащината на Асен, Радослав и Владислава, съпругата на воеводата Деян, ако се съди по споменатата грамота на Стефан Душан от 1347-1348 г., е обхващала южните и югозападни части на Скопска Черна гора. В такъв случай тя се е допирала на изток и североизток до установената според т. н. Първа Архилевицка грамота от 1354-1355 г. бащина на севастократор и деспот Деян в жупите Желигово и Прешево24. Като се има пред вид, че често явление през този период (средата и втората половина на XIV в.) са браковете между представители на съседни феодални родове (такива са случаите с рода на деспот Углеша и Бранковичи, кесаря Войхна и деспот Углеша, Радослав Хлапен и крал Марко, крал Вълкашин и Балшичи и др.), съвсем вероятно е преди 1337 г. воеводата Деян, бъдещ севастократор и деспот, да е бил женен за Владислава, чийто род е бил негов южен и югозападен съсед.
На второ място, особено внимание заслужават имената на двама от синовете на Диян и Владислава, споменати в един от надписите в църквата, Йоан и Димитър. че един от синовете на деспот Деян се е казвал Йоан, не може да има никакво съмнение. По-сложен е въпросът за споменатия в Кучевище Димитър, брат на Йоан, и той заслужава да му бъде отделено по-голямо внимание.
В една от грамотите на Константин Драгаш от 26 март 1388 г. за манастира “Възнесение” в Щип се казва, че този манастир бил издигнат “от истинския и всесърдечен брат на господството ми Димитър воевода”, който в момента на издаването на грамотата бил вече покойник25. От това следва, че Йоан и Константин Драгаши са имали още един брат на име Димитър. Дали обаче това сведение от грамотата е достатъчно, за да се приеме, че щипският воевода Димитър е бил роден брат на Драгаши, респ. син на деспот Деян, след като е известно, че понятията за роднинство в средновековните документи са имали доста широко съдържание? Не, то не е достатъчно, ако нямаше и други податки за подобно твърдение. В Първата Архилевецка грамота, издадена през 1354-1355 г., в периода след март 1388 г. е бил прибавен един тест, според който синът на воеводата Димитър – Добижив дарил на църквата в Архилевица няколко села след смъртта на баща си. Добре известно е, че Архилевицката църква е била задужбина на деспот Деян и на неговия род. Следователно даровете на Добижив показват, че той и неговият баща, воеводата Димитър, са били членове на този род и че сведенията от щипската грамота на Константин Драгаш за неговия брат Димитър се потвърждават напълно. По този начин се установи, че имената на двама от синовете на воеводата Деян и Владислава съвпадат с имената на двама от синовете на деспот Деян.
Какви изводи могат да се направят в светлината на изнесените по-горе факти? През 1337 г. феодалът Деян, все още като воевода и владетел на областта източно от Скопска Черна гора, бил женен за Владислава, която заедно с братята си Асен и Радослав била ктиторка на църквата в с. Кучевище. От този брак той имал четири деца, които са нарисувани в пристройката към църквата: трима сина и една дъщеря. Според съвременните извори толкова деца е имал и деспот Деян. Най-голямо от тях, ако се съди по факта, че женската фигура в реда на второстепенните ктитори е нарисувана най-вляво, е била дъщерята, известна от други извори като Теодора. Тъй като данните от църквата в Кучевище показват, че тя, както и всички деца на Деян и Владислава, е била родена преди 1337 г., напълно възможно е в 1356-1357 г. Теодора да е била вече омъжена за феодала Жарко и да е имала деца. С това отпадат съмненията относно нейната женитба, изказани от М. Пуркович. Като се вземе пред вид, че и двамата синове на деспот Деян – деспот Йоан Драгаш и Димитър са починали преди третия си брат, загинал в битката при Ровине на 17 май 1395 г., може да се допусне, че Константин Драгаш е бил неговият най-малък син. В такъв случай той е изобразен най-вдясно в реда на второстепенните ктитори от църквата Св. Богородица (Св. Спас) в Кучевище.
Независимо от горните изводи бракът на деспот Деян със сестрата на Стефан Душан, Теодора, не може да бъде поставен под съмнение, нито неговото съществуване може да разколебае изложеното по-горе схващане. Това е бил втори брак на кумановския феодал, сключен между 1346/47-1354/55 г. след като първата му жена Владислава е починала или след като бракът с нея е бил разтрогнат по неизвестни причини. Втората женитба на Деян обяснява получаването на високите дворцови титли севастократор и деспот, които били давани според възприетата византийска титулярна традиция на най-близките роднини на царската фамилия. Тя дава отговор и на въпроса защо братя Драгаши в грамотите си се изтъквали (или по-скоро се опитвали да се изтъкнат) като законни наследници на цар Стефан Душан.
Необходимо е да се даде отговор и на въпроса защо в надписа над южната врата на пристройката към църквата в Кучевище са споменати само Владислава и синовете и Йоан и Димитър, а липсват остналите две деца, Теодора и Константин. Преди всичко трябва да се изтъкне, че този надпис е направен над стария живописен слой и следователно по-късно от него. В периода на неговото изписване Теодора очевидно вече е била омъжена за Жарко и не се е намирала в наследствените си владения. Името на Константин липсва, защото той също не се е намирал там, а вероятно в земите на юг. Необходимо е да припомним, че в една от грамотите за манастира Трескавец край Прилеп като дарител на манастира фигурира “севастократорович” (т. е. син на севастократор) Константин, а в един надпис от икона от 1373 г. в областта Преспа се споменава между другите личности и Константин Драгаш. Изглежда, първоначално неговите по-възрастни братя Йоан и Димитър са наследили властта на баща си в Желигово и Прешево, а вероятно и над част от Скопска Черна гора. По отношение на деспот Драгаш това предположение се подкрепя и от други данни. През лятото на 1373 г. един дубровнишки документ го споменава като единствен владетел на Овче поле и поречието на Крива река.
Каква е била съдбата на Владислава, първата жена на деспот Деян и на нейните братя Асен и Радослав? През 1347-1348 г. единствен носител на ктиторското право над църквата в Кучевище бил жупан Радослав. Асен и Владислава не се споменават, което означава, че те или не са били между живите, или не са се намирали в своята бащина. Тъй като през 1347-1348 г. голяма част от нея била дарена на призренския манастир “Св. Архангели Михаил и Гаврил”, вероятно жупан Радослав е получил някаква поземлена компенсация на юг в завладените от сръбската държава земи. Подобен е бил случаят с призренския феодал Младен Власоевич, баща на Бранко Младенович, който получил имоти в Охрид и Охридско. Напоследък в литературата се изказва предположението, че братът на Владислава, Радослав, може да е идентичен със серския кефалия, “челника” Радослав, споменат в един документ на серската митрополия от август 1365 г. като “зет” на царица Елена, вдовицата на Душан и сестра на българския цар Иван Александър. Не трябва да се забравя също така, че около 1350 г. в изворите за пръв път се споменава и за феодала Радослав Хлапен, който притежавал имоти и административна власт в областта около Воден и Бер. Така или иначе няма сигурни податки, които да дават категоричен отговор на въпроса дали Радослав от Кучевище може да се отъждестви с един от тези двама властели.
От казаното дотук може да се направи извода, че владетелите на северна и североизточна Македония през последната четвърт на XIV в., деспот Йоан Драгаш и Константин Драгаш, са били синове на кумановския деспот Деян от неговия първи брак с Владислава, а не от брака му със сестрата на Стефан Душан. Вярно е, че в грамотите си и двамата наричат Теодора-Евдокия своя майка, но причините за това са от по-особено естество. За тях вдовицата на деспот Деян, като кръвна родственица на Неманичи, олицетворявала идеята за приемственост на властта. За Драгаши, като владетели от първо поколение, това било от особено значение и давало известна легитимност на големите им владетелски претенции. В този смисъл и двамата са имали достатъчно основание да изтъкват родствените си връзки с Теодора-Евдокия, а не с Владислава. Поради тази причина и споменът за Владислава, първата съпруга на деспот Деян, избледнял бързо и не намерил отражение в по-късната историческа традиция.

Христо Матанов
сп. “Векове”, кн. 6, 1984 г.
стр. 34-38.