Книгата
Какво се случва, когато едно заглавие бъде превърнато във въпрос?
Коя мисъл внезапно освобождава?
За примирените - бунтът.
За бунтарите - смирението.
За вярващите - съмнението.
За съмняващите се - вярата.
Невероятна книга от един малко познат автор, в която силните се чувстват зависими от по-слабите, а по-слабите не намират смелост да се отскубнат от влиянието на силните. Малките и големите в една необичайно откровена книга за насилие и безлюбов, за експлозиите на близостта, за ужаса от примирението и рисковете на бунта.
"Какво стана с теб? - попита Ане - Да не си в цикъл?
- Ъ-ъ.
- Тогава не знам.
- Какво би направила, ако някой разбере най-скритите ти и тайни мисли?
- Никой не би могъл да го направи.
- Знам. И все пак?
- Ще се самоубия.
- Именно."
В тази книга няма Бог, бунтът в нея, стремежът е към човека, непознатия скрит в горите на Норвегия. Непознатият, желан с цялата сила на въображението, желан като приятел, желан като любовник, желан, за да наложи сила, да овладее, да подчини. В тази книга обаче желанията не стигат реализация, овеществената близост е в изнасилването, в мълчанието, в срама. Непознатият остава далечен, а единственият досег до него остават събраните от земята три фаса.
Премерена тъга, в която няма самосъжаление, нито самоирония. Вместо тях тъгата е споделена с премерен страх - от разгадаване. Толкова премерен, че не остава място за дишане. Книга с много тесни пространства. Студеният свят, в който ледът пари.
петък, 7 март 2008 г.
четвъртък, 21 февруари 2008 г.
Например, какво означава да си мъж.
Например? Ами например какво означава да си мъж. В определен град. В определен век. Във време на преход. Да си сред масата. Трансформиран от науката. В плен на организираната власт. Под натиска на ужасен контрол. Зависим от механизацията. Сред наскоро пропаднали радикални стремления. В общество, което никога не е било общност и е обезценило личността. Заложило е на властта на множеството, което е направило личността незначителна. Което харчи милиарди за военни цели срещу чужди врагове, но не плаща, за да има ред вкъщи. Което допуска диващина и варварство в собствените си големи градове. Но и толерира натиска на човешките милиони, открили какво могат задружните усилия и замисли. Както мегатоновете вода формират организмите на дъното на океана. Както приливите и отливите изглаждат камъните. Както ветровете дълбаят скалите. Красива супермашина, която отваря нови хоризонти пред неизброими човешки индивиди. Би ли им отнел правото да съществуват? Би ли ги накарал да се трепят и гладуват, докато ти се радваш на старомодни ценности? Ти, самият ти си дете на тази маса и брат на всички оставали. Или, с други думи, неблагодарник, дилетант и глупак. Това е, Херцог - каза си Херцог, - след като искаш да знаеш, така са устроени нещата.
Из "Херцог", Сол Белоу, 1964 г.
Из "Херцог", Сол Белоу, 1964 г.
вторник, 19 февруари 2008 г.
Някои заблуди...
По времето на Исус фарисеите поддържали преобращенска гледна точка. Садукеите смятали, че такова нещо като обръщането не съществува. Фарисеите били известни с активната си мисия към езичниците, търсейки обръщенци навсякъде. Християнството станало вероятно най-мисионерската религия на всички времена - да евангелизира е едно от първите задължения на християнина, но в ранната църква не всички християнски групи поддържали тази позиция...
Християнството споделяло с фарисейския юдаизъм силното съзнание за вътрешното, лично убеждение, необходимо за истинската служба на Бога, както и изискването за изключителност в божествената служба. Не е чудно, че накрая християнството споделило с фарисейския юдаизъм силното му ударение върху търсенето на обръщенци...
Щом християнството станало официална религия на Римската империя, императорите дали възможност евреите законно да търсят обръщенци. Наказанието за обръщане към юдаизма било изгаряне на клада за повярвалия и за евреина, който е извършил обръщането.
Затруднени от ограниченията и преследването, евреите се обръщали вътрешно. Днес е напълно забравено, че юдаизмът по времето на Исус бил мисионерска религия, като фарисеите евреи се надявали да унищожават езичеството и идолопоклонството от целия свят.
Из "Евреите по времето на Исус", Стивън М. Уайлен
Фарисеите оказват положително влияние върху запазването на юдеите от асимилация и за отхвърлянето на опасния за вярата синкретизъм. Техните трудове в равинските школи способстват за оформяне на юдаизма през следващите векове.
Из "Библейска археология", проф. протопрезвитер Николай Шиваров
Християнството споделяло с фарисейския юдаизъм силното съзнание за вътрешното, лично убеждение, необходимо за истинската служба на Бога, както и изискването за изключителност в божествената служба. Не е чудно, че накрая християнството споделило с фарисейския юдаизъм силното му ударение върху търсенето на обръщенци...
Щом християнството станало официална религия на Римската империя, императорите дали възможност евреите законно да търсят обръщенци. Наказанието за обръщане към юдаизма било изгаряне на клада за повярвалия и за евреина, който е извършил обръщането.
Затруднени от ограниченията и преследването, евреите се обръщали вътрешно. Днес е напълно забравено, че юдаизмът по времето на Исус бил мисионерска религия, като фарисеите евреи се надявали да унищожават езичеството и идолопоклонството от целия свят.
Из "Евреите по времето на Исус", Стивън М. Уайлен
Фарисеите оказват положително влияние върху запазването на юдеите от асимилация и за отхвърлянето на опасния за вярата синкретизъм. Техните трудове в равинските школи способстват за оформяне на юдаизма през следващите векове.
Из "Библейска археология", проф. протопрезвитер Николай Шиваров
неделя, 10 февруари 2008 г.
Ждрелото на р. Ерма
Абонамент за:
Публикации (Atom)