..от досег с ада

Мой приятел, свещеник:
"...Трябва да инвестираме в духовното, в това, което ще ни ползва и след 100 години, а не в бетон и желязо. И да се събираме в енорийския храм, да се укрепваме взаимно чрез вярата в Бога, която ни свързва в една Църква, в едно тяло, а не да се разпиляваме по параклиси и чукари. Нас, свещениците ни занимават с какво ли не, а нашата роля, според мене, е да предпазваме душите на нашите пасоми от досег с ада... Европа, в тоя си романо-англосаксонски вид, в който се представя, прави последен опит да запази своя универсален характер. Защото оттук насетне тя започва да се разпада. Но за да има универсален характер, трябва да има дух в нея, какъвто без Христос няма. Европа е била християнска, защото е вярвала в Христос. А нашият Господ е личност, не някакво понятие или идея. Той е жива, реална личност, като мен и като теб, с тази разлика, че Той е Богочовек, а ние само човеци. Европа си има някакви замисли и кроежи, които реализира без Бога, а всяко нещо, което се прави без Бога, ще се разруши. Светото Писание е запазило много хубавите думи на Гамалиил – учителят на св. Апостол Павел. Когато убиват св. архидякон Стефан, чиято памет почитаме на третия ден на Рождество, и искат да унищожат християните физически, Гамалиил става и казва: "Ако това, което проповядват тези хора, идва от Бога, вие ще излезете богоборци, но ако е от човеци, то само ще се разруши". Така, че в тоя си вид Европа е един все още икономически съюз, но с паганистични и старогръцки мечтания. И като такава няма нито ресурс нито ясна послeдователност да извърши обединението, което прокламира. Ако правят това по примера на Рим, трябва да си припомним, че Рим беше един преди Христа, друг през І век и съвсем различен през ІV век. А оттогава са минали 1 500 години. Европа няма културно-духовния ресурс да извърши едно такова обединение. Затова и културата, която заимстваме от там и която на тая основа сами си правим, е бездуховна. Европа унищожи нашето духовно възраждане, което сами с Божията помощ направихме през ХVІІ – ХVІІІ век."
отец Владко Тасков