Последните 6

На Земята са останали 6 души. На тази Земя няма религия, има само закон. Той е - който убие, бива убит. Един от 6-имата е убиец. Трябва ли да си понесе наказанието?

Две

На шведски

Седя си гол чета и отмалял съм
втвърдява ме нощта подобна восък
но изведнъж ме хваща срам
защото книгата е като прозорец широко отворена
и отгоре на всичко момиче я е написало
за късмет си мисля гащи
търсейки преди да си легна
на шведски е написана
а пък на шведски и дума не разбирам
така онази която от книгата ме гледа
ще има шанс да не разбере унгарската ми голота

Янош Лацкфи



Берлин - Kudamm*

Тогава още нямах телефонен секретар, та не можехда се обадя на себе си. Смешно е,
а май и болестно - това чувство за сигурност, че когато и да било
мога да чуя собствения си глас. Има един глас, който е -макар машинен - мой. А като се замисля, нямам и друго сигурно притежание: само този далечен глас,
идващ от някакъв уред. И още това, че когато и да било,
откъдето и да било мога да го чуя. Има една стая, където
живея, и в нея едно черничко апаратче, което
говори в празната стая. Щрака, пренавива си лентатату напред, ту назад. Изключва се и се включва.
Обживява стаята. Но тогава все още нямах такъв
секретар, и нямаше никой, на когото бих могъл да се обаждам.
Който би ми отговарял; и не би трябвало да се срамувам, задето ми е необходим
този глас. Само за това - някой да ми говори.
Срам ме беше от пресекливия ми, плачлив глас,от лицето ми като маска, с непредсказуема мимика.
За пръв път зърнах го май във витрините на Курфюрстендам
отразено. Какво ли бих могъл да му кажа. Откакто имам секретар, аз понякога се обаждам, изчаквам
търпеливо края на поздрава и след дългия писклив сигнал оставям съобщение:
Скапаняк, ще те надживея.

Силард Борбей

Златолист е мъртъв

Селото, в което са създадени стенописи като тези е мъртво. Златолист се намира на около 15 км. от Мелник, почти до гръцката граница. Все още се посещава от туристи заради църквата "Св. Георги" и преподобна Стойна, която е живяла в нея. Преподобна Стойна принадлежи към сектата на добросамаряните, твърди църквата и не иска да я канонизира. За хората от околността тя е Светица. Споменът за нея се пази повече от 50 г. след нейната смърт. Част от уникалните стенописи - Моми се черват, а дяволът им сере в паниците, жена гола до кръста, дявол с арбалет, възседнал кон...

Тялото преди и след падението

"Преди падението тялото на човека е било безсмъртно, чуждо на недъзите, чуждо на сегашната си дебелост и тежест, на греховните и плътски усещания, които днес са естествени за него. Чувствата му са били несравнимо по-тънки, действието им е било несравнимо по-обширно, напълно свободно. Облечен в такова тяло, с такива сетива, човек е бил способен сетивно да вижда духовете, ... притежавал е способност да общува с тях, способност към такова виждане на Бога и общение с Него, сродни с тези на светите духове...
След падението на първите хора, като произнесъл присъдата над тях, още преди изгонването им от рая "направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече" (Бит. 3:21). Кожените дрехи, според обяснението на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се е променила: изгубила е своята тънкост и духовност, придобила е сегашната си огрубялост. Макар първопричина за промяната да е било падението, но промяната се е извършила под влиянието на Всемогъщия Творец, по Неговата неизречена милост към нас, за наше най-голямо благо... Чрез допускането тялото ни да огрубее, ние сме станали неспособни сетивно да виждаме духовете, в чиято област сме изпаднали. Ще поясним това. Ние сме придобили като че ли естествено влечение към злото. Това влечение е естествено за падналото естество: то е подобно на влечението на демоните към зло; "помислите на човешкото сърце са зло още от младините му" (Бит. 8:21).

Св. Игнатий Брянчанинов

Всеки нищожен квант от време

"Във всеки момент, във всеки нищожен квант от време (това е една секунда, разделена на число, записано с единица и 43 нули), всеки от нас избира една от безбройно многото възможни вселени. И заживява в нея. Останалите вселени също ги има някъде и в тях остават други наши копия, но вече не сме ние. А ние, ние продължаваме - във всеки миг, във всеки квант от време, избираме съдбата си и заживяваме с нея. Или, казано другояче, светът е точно такъв, какъвто го правим с действията и бездействията си. Винаги така е било, така и ще бъде.
Потопени в единствения свят, който познаваме
ние просто не забелязваме как той се променя с всяко, дори минимално наше усилие. Ако минем по тази улица, а не по другата, ще срещнем партньора на живота си и с него ще родим децата си. Или пък няма да го срещнем и други деца ще се родят. Ако тръгнем на път секунда по-рано, ще избегнем тежка катастрофа. Или, обратното, ще попаднем в месомелачка от разкъсващи тялото ни ламарини. Всичко това е толкова просто и толкова лесно се забравя - светът зависи от нашите решения и действия, от големите, но и от най-дребните. И не само своята съдба решаваме всеки миг, но и съдбата на вселената. А какво става в паралелната вселена, която би възникнала от невзетите решения и ненаправените неща, не ни е съдено да знаем."